6 сент. 2020 г., 09:38
Прибрах си морето и тичах.
Родена в безводна пустиня,
миражи на тебе наричах.
Останах сама и без име.
Но влагата в мене кипеше.
Напираха думи и чувства.
И в своята скръб безутешна
превърнах съня си в изкуство.
Когато заспивам, живея.
Закърпвам отчаяни мрежи
на мокрия пясък, до кея,
и хващам звезди безметежни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация