Sep 6, 2020, 9:38 AM

Затуй 

  Poetry » Other
721 3 14
Прибрах си морето и тичах.
Родена в безводна пустиня,
миражи на тебе наричах.
Останах сама и без име.
Но влагата в мене кипеше.
Напираха думи и чувства.
И в своята скръб безутешна
превърнах съня си в изкуство.
Когато заспивам, живея.
Закърпвам отчаяни мрежи
на мокрия пясък, до кея,
и хващам звезди безметежни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??