Прибрах си морето и тичах.
Родена в безводна пустиня,
миражи на тебе наричах.
Останах сама и без име.
Но влагата в мене кипеше.
Напираха думи и чувства.
И в своята скръб безутешна
превърнах съня си в изкуство.
Когато заспивам, живея.
Закърпвам отчаяни мрежи
на мокрия пясък, до кея,
и хващам звезди безметежни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up