Есен е вече, море!

Бриза мете листата,

посивяло е синьото небе,

замлъкнал е глъча на децата.

Това натъжава те, море,

така на мен приличаш,

споделената мъка е на две,

да спреш тежко да въздишаш.

Ти загуби веселбата на плажа,

аз разделих се с няколко любови,

как сега да ти кажа,

че за семейство не бяха готови.

Такива са днес времената,

прибрала е крила любовта,

вперил е всеки поглед в парата,

опиата превзел е нощта.

Затуй не тъжи, море!

Ще чакаме другото лято

пак до мен любов да спре,

при теб да се върне веселото ято!