Затуй не тъжи, море
523
0
0
Есен е вече, море!
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море,
така на мен приличаш,
споделената мъка е на две,
да спреш тежко да въздишаш.
Ти загуби веселбата на плажа,
аз разделих се с няколко любови,
как сега да ти кажа,
че за семейство не бяха готови.
Такива са днес времената,
прибрала е крила любовта,
вперил е всеки поглед в парата,
опиата превзел е нощта.
Затуй не тъжи, море!
Ще чакаме другото лято
пак до мен любов да спре,
при теб да се върне веселото ято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
