13 дек. 2013 г., 22:00  

Затваря своите пристанища душата

1.3K 4 14

Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...

Сънуваш -

призрачни полета
под шапката на слънцето
и непресъхващия вятър...

смарагдено обагрени треви,
които скръстват алебарди
пред далечни къщи...

случаен поглед в глухи низини
на птицата запалила мотора на
сърцето...

кандилото на гаснещия ден
поставено
върху гнездо от тъмен мрамор...

и нощ - вдовицата на спомени
надвесила лице
със хиляди забрадки черни...

духът затворен пак
във Залата на самотата,
в Хобота каменен на мисълта...

Когато идва вечерта,
затварят се пристанищата
на душата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Герда,за изразеното мнение!
    Трогнахте ме.
  • Благодаря ти, Никола /koli4a /. И за хубавите думи и за радушното посрещане!
    Твой: vega666
  • Добре дошъл в "Еткровения",vega666 /Мисана/!И тук ще имаш почитатели! Вярвай ми!И този стих ти е супер!Поздравления!!!!
  • 1. Благодаря Ивон /vаlia1771/! За хубавия отзив.

    2. Благодаря и на Вас Санвали /Sanvali/! За хубавите думи.

    3. Благодаря Ви г-н Чернев /krchernev/ За Вашата висока оценка.

    4. Благодаря Ви г-н Василев /valqka/! За Вашата суперлативна похвала.

    5. Благодаря ти Елица /voda/! За добавения от теб коментар.
  • Ще се уча от теб да овладявам метафората, Мисана, както Ботев се е учил от народната песен и както много наши класици са се учили от някой по-голям от тях.
    Казах ти, че аудиторията тук е щедра и с емоционален подход към поетичните творби. Радвам се, че печелиш фенове и те поздравявам!
    Елица

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...