13.12.2013 г., 22:00  

Затваря своите пристанища душата

1.3K 4 14

Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...

Сънуваш -

призрачни полета
под шапката на слънцето
и непресъхващия вятър...

смарагдено обагрени треви,
които скръстват алебарди
пред далечни къщи...

случаен поглед в глухи низини
на птицата запалила мотора на
сърцето...

кандилото на гаснещия ден
поставено
върху гнездо от тъмен мрамор...

и нощ - вдовицата на спомени
надвесила лице
със хиляди забрадки черни...

духът затворен пак
във Залата на самотата,
в Хобота каменен на мисълта...

Когато идва вечерта,
затварят се пристанищата
на душата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Герда,за изразеното мнение!
    Трогнахте ме.
  • Благодаря ти, Никола /koli4a /. И за хубавите думи и за радушното посрещане!
    Твой: vega666
  • Добре дошъл в "Еткровения",vega666 /Мисана/!И тук ще имаш почитатели! Вярвай ми!И този стих ти е супер!Поздравления!!!!
  • 1. Благодаря Ивон /vаlia1771/! За хубавия отзив.

    2. Благодаря и на Вас Санвали /Sanvali/! За хубавите думи.

    3. Благодаря Ви г-н Чернев /krchernev/ За Вашата висока оценка.

    4. Благодаря Ви г-н Василев /valqka/! За Вашата суперлативна похвала.

    5. Благодаря ти Елица /voda/! За добавения от теб коментар.
  • Ще се уча от теб да овладявам метафората, Мисана, както Ботев се е учил от народната песен и както много наши класици са се учили от някой по-голям от тях.
    Казах ти, че аудиторията тук е щедра и с емоционален подход към поетичните творби. Радвам се, че печелиш фенове и те поздравявам!
    Елица

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...