13 dic 2013, 22:00  

Затваря своите пристанища душата

1.3K 4 14

Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...

Сънуваш -

призрачни полета
под шапката на слънцето
и непресъхващия вятър...

смарагдено обагрени треви,
които скръстват алебарди
пред далечни къщи...

случаен поглед в глухи низини
на птицата запалила мотора на
сърцето...

кандилото на гаснещия ден
поставено
върху гнездо от тъмен мрамор...

и нощ - вдовицата на спомени
надвесила лице
със хиляди забрадки черни...

духът затворен пак
във Залата на самотата,
в Хобота каменен на мисълта...

Когато идва вечерта,
затварят се пристанищата
на душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Герда,за изразеното мнение!
    Трогнахте ме.
  • Благодаря ти, Никола /koli4a /. И за хубавите думи и за радушното посрещане!
    Твой: vega666
  • Добре дошъл в "Еткровения",vega666 /Мисана/!И тук ще имаш почитатели! Вярвай ми!И този стих ти е супер!Поздравления!!!!
  • 1. Благодаря Ивон /vаlia1771/! За хубавия отзив.

    2. Благодаря и на Вас Санвали /Sanvali/! За хубавите думи.

    3. Благодаря Ви г-н Чернев /krchernev/ За Вашата висока оценка.

    4. Благодаря Ви г-н Василев /valqka/! За Вашата суперлативна похвала.

    5. Благодаря ти Елица /voda/! За добавения от теб коментар.
  • Ще се уча от теб да овладявам метафората, Мисана, както Ботев се е учил от народната песен и както много наши класици са се учили от някой по-голям от тях.
    Казах ти, че аудиторията тук е щедра и с емоционален подход към поетичните творби. Радвам се, че печелиш фенове и те поздравявам!
    Елица

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...