Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...
Сънуваш -
призрачни полета
под шапката на слънцето
и непресъхващия вятър...
смарагдено обагрени треви,
които скръстват алебарди
пред далечни къщи...
случаен поглед в глухи низини
на птицата запалила мотора на
сърцето...
кандилото на гаснещия ден
поставено
върху гнездо от тъмен мрамор...
и нощ - вдовицата на спомени
надвесила лице
със хиляди забрадки черни...
духът затворен пак
във Залата на самотата,
в Хобота каменен на мисълта...
Когато идва вечерта,
затварят се пристанищата
на душата!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Трогнахте ме.