26 сент. 2013 г., 21:18  

Затварям очите си

869 0 2

 Затварям очите си и съм в свят,

в който пак сме двама,

и пак потъвам в очите ти небесни,

и пак глава на силното ти рамо скланям...

говоря си със теб аз всеки ден

и пиша ти през два-три часа...

отместваш непослушен кичур от челото,

пръстите ти галят нежно веждите, косата, 

стоя сгушена в тебе дълго,

прегръдката ти - нежна, топла, здрава,

дарява ме със сигурност, уют, забрава.

После се будя и те търся,

но не в гроба, а в душата.

Голямата любов не се забравя, не умира,

а дълбоко в сърцето ми гори

и няма как да ти го кажа вече, 

но те обичам и ме боли!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "... И ето ги там. Смугло момиче с дълга черна коса, в малка лодка - дълга и тясна, подобна на кану. Седнало е, но се държи за брега и не пуска лодката да се понесе по повърхността на водата. А на брега е момчето. Говорят. Може би спорят.
    Тъга. Силна всепоглъщаща тъга. Моя ли е или на момичето? Аз не го познавам. Не. Познавам го. Момичето съм аз. Не искам да тръгна. Не искам да оставя момчето на брега. Не искам да се случи това. Не искам да го загубя. Искам да съм с него. Говоря. Обяснявам. Убеждавам. Какви са думите? Не знам. Само тъга. Момчето иска да замина. Така трябва. Бърза, страхува се за мен, иска бързо да се махна от брега. Аз, не аз, момичето упорства и не тръгва....
    Лодката се спусна надолу по течението. Силна болка от загубата разкъсваше сърцето на момичето. Но това не беше нейното сърце, това беше моето сърце. Момичето не поглеждаше назад. Беше вперило поглед напред и отплува със силната болка от загубата.
    Аз стоях с тъгата. Тъгата сякаш щеше да разкъса сърцето ми. Изплаших се силно. От какво? От загуба. Какво губех? Не бях сигурна. Губех него....И още по-силен страх. От какво? ... Аз се загубих! ... Къде съм? ... Какво се случва? ..."
  • Дълбока, тъжна, горчива изповед! Разтърси ме! Иска ми се да ти подам съпричастна ръка - да знаеш, че не си сама, а имаш приятели!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...