Sep 26, 2013, 9:18 PM  

Затварям очите си

  Poetry » Love
875 0 2

 Затварям очите си и съм в свят,

в който пак сме двама,

и пак потъвам в очите ти небесни,

и пак глава на силното ти рамо скланям...

говоря си със теб аз всеки ден

и пиша ти през два-три часа...

отместваш непослушен кичур от челото,

пръстите ти галят нежно веждите, косата, 

стоя сгушена в тебе дълго,

прегръдката ти - нежна, топла, здрава,

дарява ме със сигурност, уют, забрава.

После се будя и те търся,

но не в гроба, а в душата.

Голямата любов не се забравя, не умира,

а дълбоко в сърцето ми гори

и няма как да ти го кажа вече, 

но те обичам и ме боли!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гъсеница All rights reserved.

Comments

Comments

  • "... И ето ги там. Смугло момиче с дълга черна коса, в малка лодка - дълга и тясна, подобна на кану. Седнало е, но се държи за брега и не пуска лодката да се понесе по повърхността на водата. А на брега е момчето. Говорят. Може би спорят.
    Тъга. Силна всепоглъщаща тъга. Моя ли е или на момичето? Аз не го познавам. Не. Познавам го. Момичето съм аз. Не искам да тръгна. Не искам да оставя момчето на брега. Не искам да се случи това. Не искам да го загубя. Искам да съм с него. Говоря. Обяснявам. Убеждавам. Какви са думите? Не знам. Само тъга. Момчето иска да замина. Така трябва. Бърза, страхува се за мен, иска бързо да се махна от брега. Аз, не аз, момичето упорства и не тръгва....
    Лодката се спусна надолу по течението. Силна болка от загубата разкъсваше сърцето на момичето. Но това не беше нейното сърце, това беше моето сърце. Момичето не поглеждаше назад. Беше вперило поглед напред и отплува със силната болка от загубата.
    Аз стоях с тъгата. Тъгата сякаш щеше да разкъса сърцето ми. Изплаших се силно. От какво? От загуба. Какво губех? Не бях сигурна. Губех него....И още по-силен страх. От какво? ... Аз се загубих! ... Къде съм? ... Какво се случва? ..."
  • Дълбока, тъжна, горчива изповед! Разтърси ме! Иска ми се да ти подам съпричастна ръка - да знаеш, че не си сама, а имаш приятели!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...