Затварям очите си
Затварям очите си и съм в свят,
в който пак сме двама,
и пак потъвам в очите ти небесни,
и пак глава на силното ти рамо скланям...
говоря си със теб аз всеки ден
и пиша ти през два-три часа...
отместваш непослушен кичур от челото,
пръстите ти галят нежно веждите, косата,
стоя сгушена в тебе дълго,
прегръдката ти - нежна, топла, здрава,
дарява ме със сигурност, уют, забрава.
После се будя и те търся,
но не в гроба, а в душата.
Голямата любов не се забравя, не умира,
а дълбоко в сърцето ми гори
и няма как да ти го кажа вече,
но те обичам и ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
