Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.

Жужащата лампа примигна предсмъртно,

преди още да е пламъчето в очите изтляло,

в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.

Не ще ни една-еднична дума с нас да обели

сърдитият стажар пред нашите двери.

С какво сме пред него ний тъй съгрешили,

че той така подигравателно се дзвери?

Вятърът блъска ламарините вън,

дали ще усетя полъха пак,

въпроси безброй без ответ са, уви,

но най съм виновен ази глупак...

Ще чуя скоро злокобния звън

на камбани черковни нейде навън.