6 ene 2010, 0:17

Затвор

568 0 1

Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.

Жужащата лампа примигна предсмъртно,

преди още да е пламъчето в очите изтляло,

в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.

 

Не ще ни една-еднична дума с нас да обели

сърдитият стажар пред нашите двери.

С какво сме пред него ний тъй съгрешили,

че той така подигравателно се дзвери?

 

Вятърът блъска ламарините вън,

дали ще усетя полъха пак,

въпроси безброй без ответ са, уви,

но най съм виновен ази глупак...

Ще чуя скоро злокобния звън

на камбани черковни нейде навън.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...