6 ene 2010, 0:17

Затвор

572 0 1

Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.

Жужащата лампа примигна предсмъртно,

преди още да е пламъчето в очите изтляло,

в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.

 

Не ще ни една-еднична дума с нас да обели

сърдитият стажар пред нашите двери.

С какво сме пред него ний тъй съгрешили,

че той така подигравателно се дзвери?

 

Вятърът блъска ламарините вън,

дали ще усетя полъха пак,

въпроси безброй без ответ са, уви,

но най съм виновен ази глупак...

Ще чуя скоро злокобния звън

на камбани черковни нейде навън.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....