Борих се, опитвах
да счупя тази преграда,
в клетката затворена като награда,
но тя не поддава и спира ме
да не извърша всички тези грехове,
към които дяволите тайно ме подтикват
и под кожата ми се опитват да проникнат.
Подлудяват ме и чувствам се нищожна,
в тази поза на тях противоположна,
търсих пролука, търсих слабо място,
но такова не намерих - толкова е тясно.
Задушавам се, не мога дъх да си поема,
обвинена по законна за морална система.
© Пенка Ламбева Все права защищены
Хубав стих!