Само гледаш,

не преживяваш,

а искаш, как искаш,

и поглеждаш,

и се свиваш,

и плачеш,

но нищо не чувстваш.

И вали, вали в душата ти,

и сломено и сгушено,

сърцето ти едва, едва тупти.

Къде е любовта? Кога ще долети?

Кога ще се сбъднат твоите мечти?

Да дойде някой, да те прегърне

и бурята да прекрати,

да избърше сълзите ти

и слънцето,

приковано сред облаци,

да освободи.

Хайде, затвори очи!

Само гледаш,

не преживяваш,

а искаш, как само искаш...