Само гледаш,
не преживяваш,
а искаш, как искаш,
и поглеждаш,
и се свиваш,
и плачеш,
но нищо не чувстваш.
И вали, вали в душата ти,
и сломено и сгушено,
сърцето ти едва, едва тупти.
Къде е любовта? Кога ще долети?
Кога ще се сбъднат твоите мечти?
Да дойде някой, да те прегърне
и бурята да прекрати,
да избърше сълзите ти
и слънцето,
приковано сред облаци,
да освободи.
Хайде, затвори очи!
Само гледаш,
не преживяваш,
а искаш, как само искаш...
© Цветелина Минчева Всички права запазени