2 апр. 2015 г., 04:23

Затворих очи...

587 0 8


                  На ESEN /Зл.Митева/

Затворих очи и се превърнах в Пролет.
Сърцето ми биеше,
като пулсираща планета.
Духът разпалено танцуваше,
необезпокояван.
Студът и мълчанието на безкрайното
простраство изведнъж ме събудиха.
Изплаших се! Разтреперах се 
като лист и се свих от страх.
Една въздишка премина през въздуха.

Въздишката на молекула.



1993 г. Отпечатано в стихосбирката ми "Жена на Природата".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...