2 апр. 2015 г., 04:23

Затворих очи...

589 0 8


                  На ESEN /Зл.Митева/

Затворих очи и се превърнах в Пролет.
Сърцето ми биеше,
като пулсираща планета.
Духът разпалено танцуваше,
необезпокояван.
Студът и мълчанието на безкрайното
простраство изведнъж ме събудиха.
Изплаших се! Разтреперах се 
като лист и се свих от страх.
Една въздишка премина през въздуха.

Въздишката на молекула.



1993 г. Отпечатано в стихосбирката ми "Жена на Природата".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...