Apr 2, 2015, 4:23 AM

Затворих очи...

  Poetry » Other
591 0 8


                  На ESEN /Зл.Митева/

Затворих очи и се превърнах в Пролет.
Сърцето ми биеше,
като пулсираща планета.
Духът разпалено танцуваше,
необезпокояван.
Студът и мълчанието на безкрайното
простраство изведнъж ме събудиха.
Изплаших се! Разтреперах се 
като лист и се свих от страх.
Една въздишка премина през въздуха.

Въздишката на молекула.



1993 г. Отпечатано в стихосбирката ми "Жена на Природата".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...