Apr 2, 2015, 4:23 AM

Затворих очи...

  Poetry » Other
586 0 8


                  На ESEN /Зл.Митева/

Затворих очи и се превърнах в Пролет.
Сърцето ми биеше,
като пулсираща планета.
Духът разпалено танцуваше,
необезпокояван.
Студът и мълчанието на безкрайното
простраство изведнъж ме събудиха.
Изплаших се! Разтреперах се 
като лист и се свих от страх.
Една въздишка премина през въздуха.

Въздишката на молекула.



1993 г. Отпечатано в стихосбирката ми "Жена на Природата".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...