20 июн. 2006 г., 08:38

Затворничка 

  Поэзия
602 0 3

Душата е затворничка на тялото:
тя страда, търси, път не открива.
Затворена завинаги от  тленното,
душата ни полека, бавно си отива.

Уж живи сме, уж ний живеем,
а тя горката страда  и замира.
И късно става, докато проумеем,
че заедно с нея и тялото умира.

Изкуствено се грижим за телата,
забързани, загледани, заети.
Забравили сме ние, че душата
и след смъртта остава тя навеки

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??