20.06.2006 г., 8:38 ч.

Затворничка 

  Поезия
637 0 3

Душата е затворничка на тялото:
тя страда, търси, път не открива.
Затворена завинаги от  тленното,
душата ни полека, бавно си отива.

Уж живи сме, уж ний живеем,
а тя горката страда  и замира.
И късно става, докато проумеем,
че заедно с нея и тялото умира.

Изкуствено се грижим за телата,
забързани, загледани, заети.
Забравили сме ние, че душата
и след смъртта остава тя навеки

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??