Затворникът на спуснатите щори,
прикрил яда си в пурпурна сълза.
Пренареден от битки с неволи,
да търси обич в нечия вина.
С плача си отегчава мрака,
осъден е на вечна суета.
Помилване все още чака,
затворен в собствената си лъжа.
© Елистас Все права защищены