Ангар (Ангел Чортов)
795 1873
2 янв. 2009 г., 18:09

Затъжи игликата в букака 

  Поэзия » Для детей
827 0 5

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Затъжи игликата в букака -

че детенцето си няма кака!

Затъжи и минзухарко-братко -

че момченцето си няма батко!

Че си нямат братче, ни сестриче,

да ги радва и да ги обича,

заедно да лягат и да стават,

да играят и се забавляват!

 

Днес, с момиче или със момченце,

всички са със по едно детенце.

И гората бързо оредява,

а държавата ни - се стопява!

 

Наште мили дядовци и баби!

Те от нас не бяха по-богати,

ала бяха много по-сърцати!

Хранеха се с ръж и със пшеница,

но отглеждаха по две дечица!

И тогава, в къщите на всички,

имало и радост, и игрички!

 

Да го има или да го нема

второто дете, то е дилема

докато не се е появило:

след това на всички става мило!

И на всички вкъщи става ясно,

че от него

няма нищо по-прекрасно!

 

Затова, дечица, запомнете

и на татковците си кажете:

всеки татко, още щом се върне,

майката веднага да прегърне

и, без с нищо друго да се бави,

братче ли или сестриче да направи!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук обаче от червената точка няма нужда.
  • Благодаря ви за отзивите, Жулли, Валка, Весе и Жарава!

    Това стихотворение е несъвършено - и по обем, и по думички. Не вървят в стихотворение за деца думички като "дилема". Пуснах го само защото то не е за деца, а за родители.
    А няма ли в него нещо вулгарно, както ще се стори на мнозина заради последния му куплет? Според мене няма. Дечицата до 6 годинки само са чули, че децата ги правят татковците, но за друго си нямат представа. Затова в думите им не трябва да виждаме нищо вулгарно.
    Моят син, когато беше на 4 годинки, една сутрин като тръгвах на работа неочаквано каза: “Татко, и довечера като се върнеш, нищо друго няма да правиш, освен едно братче! Чуваш ли!” Вероятно защото някоя жена от авиоградчето му е казала: “Искаш ли братче? Ами кажи на татко ти, като се върне от работа, да ти направи едно братче!”
    А няколко месеца по-късно бяхме в отпуска. На стълбището на къщата ни в Малко Търново непрекъснато имаше “хорътà” – жените от махалата идваха, седяха на стълбището и на пейката, плетяха и си “хоратоваха”.
    - Къде се каниш да ходиш? – запита майка ми, като ме видя по анцуг и да си обувам гуменките.
    - Ще отида да поскитам в гората. Не зная само дали да взема и Ники или не!
    - Вземи ме, искам да дойда с тебе! – каза Ники.
    - Не го вземай, що да се мори и детето. Остави го тука, да си поспи! – каза майка ми, а и другите жени я подкрепиха.
    - Казвате да не го взема, но ще го взема, защото то е мое момченце! - казах аз.
    - Да! - каза Ники! - Казвате вие да не отивам, ама аз ще слушам татко, защото мене той ме е направил!
    Всички първо онемяха, после се разсмяха, а аз щях да потъна от срам.
    - Ами как те е направил бе? – запита го вуйна ми.
    - Ами ето така: направ, направ… - и Ники показа с пръсти все едно че моделира нещо от пластелин.
    А защо съм написал “майката веднага да прегърне”? Защото децата знаят, че децата се раждат или щъркелите ги носят само в онези семейства, в които майката и бащата много се обичат!

    И червената точка тука съвсем не се налага от съдържанието на стихотворението. Тук тя е една шега – че може да има стихотворение за деца, което да е забранено за деца!

  • Ех, Ангар, хубав съвет даваш, защото децата са нашето богатство. Да ще повече хора да те чуят! Честита ти Нова Година! Здраве, радост и късмет ти желая! Поздрав!
  • Как дичица да правят горките,
    като не стигат парите?

    Прекрасно е Ангар!!!Поздрави!
  • Страхотно е! Аплодисменти!!!
Предложения
: ??:??