8 янв. 2011 г., 22:36

Заведение

1.4K 0 2

Напрежение, уволнение...

Мозъкът ти стана същинско заведение.

Тук те дърпат, там закачат,

с болки гайките откачат.

Скърцаш със зъби, гледаш тъпо.

Думи дъвчеш - струват скъпо.

Някой мисли, че си сила,

но от нерви си прогнила.

Мрънкаш глухо извинение и

проблясва там прозрение -

в нашто пъстро общество

пак си стъпила в лайно.

Що получи за отплата?

Няк’ва мижава заплата.

Стига мрънка ми, дете!

Просто свиквай да си зле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенна песен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно това чувствах, когато го написах! Благодаря =)
  • Тези последни два реда са ми ги повтаряли толкова пъти... Гнус ме е от тях. Не бих ги казал на никой. Отново 6. И отново гняв.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...