2 апр. 2007 г., 13:04

ЗАВЕЩАНИЕ

783 0 11

ЗАВЕЩАНИЕ

 

                 На Гриша и Митко

 

 

Какво да ви оставя, синове?

Тревожните си мисли да ви дам?

Да разделя сърцето си надве

или да ви строя вселенски храм

за истините дребни на деня?

От истините дребни тръгнах аз,

за да прозра внезапно във една –

натрупвана в сърцето пласт по пласт…

Прабългарския гняв ще ви предам,

славянското “добре дошли” и още

рискования опит за следа

след нищото на гниещите кости…

Животът по еснафски ако спре

във делника ви тих и бледосив,

напразни ще са тези редове…

И по-добре, че няма да съм жив!…

 

 

Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Златке! Дано този, който отива на 12 април при съпругата си в Бостън, не го забравя!... Бъди жива и здрава с цялото си семейство!
  • Прабългарския гняв ще ви предам,
    славянското “добре дошли” и още
    рискования опит за следа
    след нищото на гниещите кости…


    Ценен е бащиният ти завет, Ванилин! Изпълнен с родителска обич и тревога! Да са ти живи и здрави синовете!

  • Благодаря, Христо! Той най-добрият учител е Животът, стига човек да е през повечето време в час! Пролетно настроение!
  • Вярвам, че си ги научил на много мъдри неща!!!
    Хареса ми стиха ти!!! Чудесен е!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря, Таня! О, за стъпките - опазил ги Бог! Този свят не е за поети...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...