2.04.2007 г., 13:04

ЗАВЕЩАНИЕ

777 0 11

ЗАВЕЩАНИЕ

 

                 На Гриша и Митко

 

 

Какво да ви оставя, синове?

Тревожните си мисли да ви дам?

Да разделя сърцето си надве

или да ви строя вселенски храм

за истините дребни на деня?

От истините дребни тръгнах аз,

за да прозра внезапно във една –

натрупвана в сърцето пласт по пласт…

Прабългарския гняв ще ви предам,

славянското “добре дошли” и още

рискования опит за следа

след нищото на гниещите кости…

Животът по еснафски ако спре

във делника ви тих и бледосив,

напразни ще са тези редове…

И по-добре, че няма да съм жив!…

 

 

Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Златке! Дано този, който отива на 12 април при съпругата си в Бостън, не го забравя!... Бъди жива и здрава с цялото си семейство!
  • Прабългарския гняв ще ви предам,
    славянското “добре дошли” и още
    рискования опит за следа
    след нищото на гниещите кости…


    Ценен е бащиният ти завет, Ванилин! Изпълнен с родителска обич и тревога! Да са ти живи и здрави синовете!

  • Благодаря, Христо! Той най-добрият учител е Животът, стига човек да е през повечето време в час! Пролетно настроение!
  • Вярвам, че си ги научил на много мъдри неща!!!
    Хареса ми стиха ти!!! Чудесен е!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря, Таня! О, за стъпките - опазил ги Бог! Този свят не е за поети...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...