Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137

2 abr 2007, 13:04

ЗАВЕЩАНИЕ

Poesía

779 0 11

ЗАВЕЩАНИЕ

На Гриша и Митко

Какво да ви оставя, синове?

Тревожните си мисли да ви дам?

Да разделя сърцето си надве

или да ви строя вселенски храм

за истините дребни на деня?

От истините дребни тръгнах аз,

за да прозра внезапно във една –

натрупвана в сърцето пласт по пласт…

Прабългарския гняв ще ви предам,

славянското “добре дошли” и още

рискования опит за следа

след нищото на гниещите кости…

Животът по еснафски ако спре

във делника ви тих и бледосив,

напразни ще са тези редове…

И по-добре, че няма да съм жив!…

Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Златке! Дано този, който отива на 12 април при съпругата си в Бостън, не го забравя!... Бъди жива и здрава с цялото си семейство!

2007-04-03T09:01:54+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Прабългарския гняв ще ви предам,
славянското “добре дошли” и още
рискования опит за следа
след нищото на гниещите кости…

Ценен е бащиният ти завет, Ванилин! Изпълнен с родителска обич и тревога! Да са ти живи и здрави синовете!

2007-04-02T21:28:38+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Христо! Той най-добрият учител е Животът, стига човек да е през повечето време в час! Пролетно настроение!

2007-04-02T18:26:00+03:00
Романтик (Христо Костов)

Вярвам, че си ги научил на много мъдри неща!!!
Хареса ми стиха ти!!! Чудесен е!!!
Поздрави!!!

2007-04-02T17:19:48+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Таня! О, за стъпките - опазил ги Бог! Този свят не е за поети...

2007-04-02T15:05:41+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0