19 дек. 2008 г., 11:23

Завещание

Поэзия » Другая

1.4K 0 30

Износих те прибързано.
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа -
прозрачна.
Като всичко несъществено.

Отгледах те с илюзии.
Нечестно.
От лявата страна на невъзможното.
Повярвай ми.
На мен ще ми е лесно,
щом тръгна,
да си взема само кожата.

Нахраних те със себе си.
Пресито.
Последната трошица е знамение.
Отивам си.
Раздай ме като жито -
на гладните...
За тях ще съм спасение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

EMPEROR (Валентин Илиев)

Този вариант е добър. Добър е.

2008-12-28T13:48:19+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

От лявата страна на невъзможното.
Повярвай ми.
На мен ще ми е лесно,
щом тръгна,
да си взема само кожата.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2008-12-22T12:57:52+02:00
Индиана (Криси)

Раздай ме като жито -
на гладните...
За тях ще съм спасение.

!!!!!!

2008-12-21T20:45:32+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Има ли такива като теб, винаги ще има спасение!!!*
Поредния великолепен стих и все не ми идва друго на ум, освен, че много те обичам!
Аплодисменти и прегръдки от мен, Ели!!! Много!....

2008-12-20T16:20:12+02:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Ели, разплака ме,наистина -стоя тук пред компа и сълзите ми се стичат по бузите-БОЛИШ, Ели!! Преживяното така ли се "облича" в думи??...Защо така боли от тях?...Много въпроси сега са ми в главата...,умееш да човъркаш мозъчета и сърца,да знаеш!!...Храниш с поезията си -ДА!

2008-12-20T10:37:34+02:00