Завещание
Износих те прибързано.
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа -
прозрачна.
Като всичко несъществено.
Отгледах те с илюзии.
Нечестно.
От лявата страна на невъзможното.
Повярвай ми.
На мен ще ми е лесно,
щом тръгна,
да си взема само кожата.
Нахраних те със себе си.
Пресито.
Последната трошица е знамение.
Отивам си.
Раздай ме като жито -
на гладните...
За тях ще съм спасение.
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа -
прозрачна.
Като всичко несъществено.
Отгледах те с илюзии.
Нечестно.
От лявата страна на невъзможното.
Повярвай ми.
На мен ще ми е лесно,
щом тръгна,
да си взема само кожата.
Нахраних те със себе си.
Пресито.
Последната трошица е знамение.
Отивам си.
Раздай ме като жито -
на гладните...
За тях ще съм спасение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
