11 нояб. 2007 г., 10:10

Завещанието на поета

774 0 3

Завещанието на поета

 

Вземи лист, напиши стих,

смачкай го, изгори го,

но стихът няма да се заличи.

Завинаги е станал част от теб.

Може и от ръка студена да е създаден,

загинала още преди векове.

Но сърцето е живо, горящо диво,

докато има поне една малка душа,

която да го пази дълбоко в себе си

като златно съкровище, бисер скъп.

Защото има неща, неописани с думи,

Чувства, открили дом вътре в теб.

Дори затворен в черна стая да си,

те ще те отведат в земи далечни.

Кара те чувства нови да усетиш.

И ти на мига ще осъзнаеш,

че това е завещанието на поета,

на една душа към друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...