11 нояб. 2007 г., 10:10

Завещанието на поета

769 0 3

Завещанието на поета

 

Вземи лист, напиши стих,

смачкай го, изгори го,

но стихът няма да се заличи.

Завинаги е станал част от теб.

Може и от ръка студена да е създаден,

загинала още преди векове.

Но сърцето е живо, горящо диво,

докато има поне една малка душа,

която да го пази дълбоко в себе си

като златно съкровище, бисер скъп.

Защото има неща, неописани с думи,

Чувства, открили дом вътре в теб.

Дори затворен в черна стая да си,

те ще те отведат в земи далечни.

Кара те чувства нови да усетиш.

И ти на мига ще осъзнаеш,

че това е завещанието на поета,

на една душа към друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...