Nov 11, 2007, 10:10 AM

Завещанието на поета 

  Poetry » Phylosophy
555 0 3

Завещанието на поета

 

Вземи лист, напиши стих,

смачкай го, изгори го,

но стихът няма да се заличи.

Завинаги е станал част от теб.

Може и от ръка студена да е създаден,

загинала още преди векове.

Но сърцето е живо, горящо диво,

докато има поне една малка душа,

която да го пази дълбоко в себе си

като златно съкровище, бисер скъп.

Защото има неща, неописани с думи,

Чувства, открили дом вътре в теб.

Дори затворен в черна стая да си,

те ще те отведат в земи далечни.

Кара те чувства нови да усетиш.

И ти на мига ще осъзнаеш,

че това е завещанието на поета,

на една душа към друга.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??