Завещанието на поета
Завещанието на поета
Вземи лист, напиши стих,
смачкай го, изгори го,
но стихът няма да се заличи.
Завинаги е станал част от теб.
Може и от ръка студена да е създаден,
загинала още преди векове.
Но сърцето е живо, горящо диво,
докато има поне една малка душа,
която да го пази дълбоко в себе си
като златно съкровище, бисер скъп.
Защото има неща, неописани с думи,
Чувства, открили дом вътре в теб.
Дори затворен в черна стая да си,
те ще те отведат в земи далечни.
Кара те чувства нови да усетиш.
И ти на мига ще осъзнаеш,
че това е завещанието на поета,
на една душа към друга.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
