11 nov 2007, 10:10

Завещанието на поета

771 0 3

Завещанието на поета

 

Вземи лист, напиши стих,

смачкай го, изгори го,

но стихът няма да се заличи.

Завинаги е станал част от теб.

Може и от ръка студена да е създаден,

загинала още преди векове.

Но сърцето е живо, горящо диво,

докато има поне една малка душа,

която да го пази дълбоко в себе си

като златно съкровище, бисер скъп.

Защото има неща, неописани с думи,

Чувства, открили дом вътре в теб.

Дори затворен в черна стая да си,

те ще те отведат в земи далечни.

Кара те чувства нови да усетиш.

И ти на мига ще осъзнаеш,

че това е завещанието на поета,

на една душа към друга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...