11 nov 2007, 10:10

Завещанието на поета

770 0 3

Завещанието на поета

 

Вземи лист, напиши стих,

смачкай го, изгори го,

но стихът няма да се заличи.

Завинаги е станал част от теб.

Може и от ръка студена да е създаден,

загинала още преди векове.

Но сърцето е живо, горящо диво,

докато има поне една малка душа,

която да го пази дълбоко в себе си

като златно съкровище, бисер скъп.

Защото има неща, неописани с думи,

Чувства, открили дом вътре в теб.

Дори затворен в черна стая да си,

те ще те отведат в земи далечни.

Кара те чувства нови да усетиш.

И ти на мига ще осъзнаеш,

че това е завещанието на поета,

на една душа към друга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...