2 нояб. 2019 г., 07:53

Завет

610 1 0

Завет

 

Достатъчно живях на този свят!

Достатъчно ме влаачеше тълпата!

Добре живях, ала не бях богат.

Стоях със двата крака на земята.

 

Преминах през несбъднати мечти.

Преминах аз през обич, изневяра.

Любов и страст, усмивки и сълзи.

През дни на отчаяние и вяра!

 

Обичах, страдах, търсех и търпях

безбройни хули, клевети, обиди.

Но никъде по пътя си не спрях!

Исках истината да се види!

 

Живях щастливо, тъй и ще умра!

Не искам даже никой да ме жали!

Това била е моята съдба!

Кой ли друг с това ще се похвали?

 

Малцина са родените с късмет!

А Господ Бог със него надари ме!

Послушайте от мен един съвет!

Живейте и градете свойто име

 

защото ще живее то след вас,

не ще потъне във тълпата сива!

И ще си спомнят винаги за вас

като искра от огън вечно жива!

 

01.11.2019 г.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...