2 nov 2019, 7:53

Завет 

  Poesía » Civil
405 1 0

Завет

 

Достатъчно живях на този свят!

Достатъчно ме влаачеше тълпата!

Добре живях, ала не бях богат.

Стоях със двата крака на земята.

 

Преминах през несбъднати мечти.

Преминах аз през обич, изневяра.

Любов и страст, усмивки и сълзи.

През дни на отчаяние и вяра!

 

Обичах, страдах, търсех и търпях

безбройни хули, клевети, обиди.

Но никъде по пътя си не спрях!

Исках истината да се види!

 

Живях щастливо, тъй и ще умра!

Не искам даже никой да ме жали!

Това била е моята съдба!

Кой ли друг с това ще се похвали?

 

Малцина са родените с късмет!

А Господ Бог със него надари ме!

Послушайте от мен един съвет!

Живейте и градете свойто име

 

защото ще живее то след вас,

не ще потъне във тълпата сива!

И ще си спомнят винаги за вас

като искра от огън вечно жива!

 

01.11.2019 г.

 

 

 

 

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??