2.11.2019 г., 7:53

Завет

609 1 0

Завет

 

Достатъчно живях на този свят!

Достатъчно ме влаачеше тълпата!

Добре живях, ала не бях богат.

Стоях със двата крака на земята.

 

Преминах през несбъднати мечти.

Преминах аз през обич, изневяра.

Любов и страст, усмивки и сълзи.

През дни на отчаяние и вяра!

 

Обичах, страдах, търсех и търпях

безбройни хули, клевети, обиди.

Но никъде по пътя си не спрях!

Исках истината да се види!

 

Живях щастливо, тъй и ще умра!

Не искам даже никой да ме жали!

Това била е моята съдба!

Кой ли друг с това ще се похвали?

 

Малцина са родените с късмет!

А Господ Бог със него надари ме!

Послушайте от мен един съвет!

Живейте и градете свойто име

 

защото ще живее то след вас,

не ще потъне във тълпата сива!

И ще си спомнят винаги за вас

като искра от огън вечно жива!

 

01.11.2019 г.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...