Завет
На длан, което мога да поставя –
е вис, забодена на склона стръмен.
Зрънце съм аз, което се снишава,
но към небето моят кълн е тръгнал.
Защото силата, която ме съгражда,
отечеството мое възкресява.
Човекът лесно утолява жажда,
когато изворът е крачка вляво.
Със звезден дух, пред сабя непреклонен,
сърце – обречено на свободата,
бележи моя, българския корен
и всяка жертва затова е свята.
Прекланям се пред дланите ти силни,
пряпореца белязали със злато.
И твойте думи водят ме, княгиньо.
По-силна от смъртта е свободата.
І награда в конкурса
"Райна Княгиня – за знамето, Родината и свободата"
за възрастова група 11 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слави Тодоров Все права защищены
