Заветна цел
И ето пак сме тук.
Пътеката ни води
нагоре към върха.
Очите ни отново преоткриват
далечен хоризонт.
Шума край нас е някак странен,
в краката ни поточе ромоли
и вятър неуморно брули
нашите коси.
А долу в пропастта
гръмовен шум
отново ни напомня
колко малки сме, уви.
Обръщаш се да видиш,
че плътно съм зад теб.
Усмихваш се и
тихомълком продължаваш,
да гониш заветната ни цел.
Дочувам само тежкия ти дъх
сред този океан от звуци,
но зная, че не ще се спреш,
умората не ще надвие
момичето, което води ме напред.
И сякаш бягаш към върха,
в безспирен бяг,
но твоята усмивка
ми напомня, че мислено си с мен.
И ето пак сме тук
отново на върха -
поседнала да вземе дъх,
а аз полегнал в твоя скут.
Пътеката ни води
нагоре към върха.
Очите ни отново преоткриват
далечен хоризонт.
Шума край нас е някак странен,
в краката ни поточе ромоли
и вятър неуморно брули
нашите коси.
А долу в пропастта
гръмовен шум
отново ни напомня
колко малки сме, уви.
Обръщаш се да видиш,
че плътно съм зад теб.
Усмихваш се и
тихомълком продължаваш,
да гониш заветната ни цел.
Дочувам само тежкия ти дъх
сред този океан от звуци,
но зная, че не ще се спреш,
умората не ще надвие
момичето, което води ме напред.
И сякаш бягаш към върха,
в безспирен бяг,
но твоята усмивка
ми напомня, че мислено си с мен.
И ето пак сме тук
отново на върха -
поседнала да вземе дъх,
а аз полегнал в твоя скут.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослав Харизанов-Джоки Все права защищены
Поздрав 
