10 дек. 2013 г., 22:16

Завинаги

624 1 0
Завинаги   (на Н. С.)   Завинаги. Каза ми, че ме искаш завинаги. Че завинаги искаш да бъда твоя. И аз се заклех. Че завинаги твоя ще бъда.   Страх ме е. От неизвестното. От първата целувка. От първата тръпка. С теб.
Сълзи. Идват неканени при мисълта за теб. Стичат се от очите, по бузите и падат на гърдите ми. Горещи. Парещи. Дълбаещи. Сълзи.
Тръпки. Истински. Неповторими. Пръстите преминават по тялото. И се спират там. Където искат да бъдеш.
Шепот. Устните ми не спират да повтарят името ти. Не спират да се притварят, не спират да копнеят за твоите.
Желание. Силно. Страстно. Изгарящо. Влудяващо. Превърнах се в ходеща марионетка. Обръщам се, когато ти се обърнеш. Изчезвам, когато ти изчезнеш. Умирам, когато ти побегнеш. Раждам се, когато ти се върнеш.
Страх ме е. И ме боли. Желая те. Завинаги.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...