23 нояб. 2005 г., 15:21

Завинаги 

  Поэзия
1274 0 0

Колко много те обичам!
Загубих те завинаги,
сега в мрака ти си само светлина!
Викам те, а теб те няма!
Търся те, но никъде не те намирам!
Толкова далеч от мен си,
знам-дели ни вечността!
Умира бавно всичко в мен,
умира и последната мечта.
Опитваш да ми кажеш нещо,
но устните мълчат!
Очите ти затворени,
вече непозната съм за теб!
Излез от съня дълбок,
викам те отчаяно,
макар да знам-загубих битката с вечността!
Твоят сън е дълъг и самотен,
но чакай ме - ще дойда
и заедно ще бъдем светлина!

© Христина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??