23 нояб. 2005 г., 15:21

Завинаги

1.5K 0 0

Колко много те обичам!
Загубих те завинаги,
сега в мрака ти си само светлина!
Викам те, а теб те няма!
Търся те, но никъде не те намирам!
Толкова далеч от мен си,
знам-дели ни вечността!
Умира бавно всичко в мен,
умира и последната мечта.
Опитваш да ми кажеш нещо,
но устните мълчат!
Очите ти затворени,
вече непозната съм за теб!
Излез от съня дълбок,
викам те отчаяно,
макар да знам-загубих битката с вечността!
Твоят сън е дълъг и самотен,
но чакай ме - ще дойда
и заедно ще бъдем светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...