Nov 23, 2005, 3:21 PM

Завинаги 

  Poetry
1273 0 0

Колко много те обичам!
Загубих те завинаги,
сега в мрака ти си само светлина!
Викам те, а теб те няма!
Търся те, но никъде не те намирам!
Толкова далеч от мен си,
знам-дели ни вечността!
Умира бавно всичко в мен,
умира и последната мечта.
Опитваш да ми кажеш нещо,
но устните мълчат!
Очите ти затворени,
вече непозната съм за теб!
Излез от съня дълбок,
викам те отчаяно,
макар да знам-загубих битката с вечността!
Твоят сън е дълъг и самотен,
но чакай ме - ще дойда
и заедно ще бъдем светлина!

© Христина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??