gothwolf (Християн)
104 227
22 окт. 2007 г., 14:15

Завинаги до пролетта 

  Поэзия
486 0 6

Завинаги до пролетта

 

Дали есента навън ни промени,

или грешно бяхме сътворени?

Студът чувстата ни вкамени

и останахме със теб пленени.

Пленени, но един до друг,

замръзнали във вечен пирует,

обречени да стоиме тук,

ни назад и ни напред.

Ще привикнем заедно така -

аз със теб и ти със мен.

Ще свикна. Ще топля твоята ръка,

ще ти се любувам, от мечти вглъбен.

И когато пролетта настъпи,

ще стоплиш всичко между нас,

чувството във теб ще те упъти

и знам - ще заглъхне твоят глас.

И само миг след пролетния ден

ще искаш ти по своя път да тръгна.

Добре, но не очаквай пак от мен

теб за сбогом да прегърна.

© Християн Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красив миг уловен в прекрасен стих. Когато днес го прочетох за първи път се чудех как да напиша нещо много мъдро, но не можах да го измъдря, затова днес съм много прозаична и казвам само , че на мен много ми хареса,а който е на друго мнение,просто няма вкус.
  • Аз нещо не разбрах последните два стиха-всичко бе толкова хубаво ,а накрая ...неразбрана хладина струи от теб ..може би и аз не вникнах достатъчно ,но нещо тип Димчо Дебелянов по би ми харесало за края :"...и любовта ни сякаш е пО свята ,защото трябва да се разделим ."
  • Браво!!! Много ми хареса!
  • Силен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Да , много хубаво и силно стихотворение!
    С много обич.
  • Началото страшно ми хареса-хуваво,поздрави.
Предложения
: ??:??