Завинаги до пролетта
Завинаги до пролетта
Дали есента навън ни промени,
или грешно бяхме сътворени?
Студът чувстата ни вкамени
и останахме със теб пленени.
Пленени, но един до друг,
замръзнали във вечен пирует,
обречени да стоиме тук,
ни назад и ни напред.
Ще привикнем заедно така -
аз със теб и ти със мен.
Ще свикна. Ще топля твоята ръка,
ще ти се любувам, от мечти вглъбен.
И когато пролетта настъпи,
ще стоплиш всичко между нас,
чувството във теб ще те упъти
и знам - ще заглъхне твоят глас.
И само миг след пролетния ден
ще искаш ти по своя път да тръгна.
Добре, но не очаквай пак от мен
теб за сбогом да прегърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християн Все права защищены
