Завинаги до пролетта
Завинаги до пролетта
Дали есента навън ни промени,
или грешно бяхме сътворени?
Студът чувстата ни вкамени
и останахме със теб пленени.
Пленени, но един до друг,
замръзнали във вечен пирует,
обречени да стоиме тук,
ни назад и ни напред.
Ще привикнем заедно така -
аз със теб и ти със мен.
Ще свикна. Ще топля твоята ръка,
ще ти се любувам, от мечти вглъбен.
И когато пролетта настъпи,
ще стоплиш всичко между нас,
чувството във теб ще те упъти
и знам - ще заглъхне твоят глас.
И само миг след пролетния ден
ще искаш ти по своя път да тръгна.
Добре, но не очаквай пак от мен
теб за сбогом да прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
