Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
4 мая 2008 г., 12:04

Завинаги ли!? 

  Поэзия
963 1 10
"Завинаги" звучи така отчаяно.
Пресявам през сълзата си звезди.
А ти си скрит в ръба на огледалото,
в което се поглеждам отстрани.
Ефирна сянка. Синкава следа,
белязала дълбоко същността ми.
Неистово покълва тишина,
съизмерима с по-същинска цялост.
Гласът ти - тих акорд на виртоуз,
невидимо по вените ми плъзва.
Познат рефрен. Изгубен послеслов
във думи, от които се възкръсва.
Завинаги е толкова обречено.
Улавям миг. И тръгвам по вода.
Луната - разпиляна на парчета,
през ситото на моята сълза.

© Бистра Малинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??