Завинаги ли!?
"Завинаги" звучи така отчаяно.
Пресявам през сълзата си звезди.
А ти си скрит в ръба на огледалото,
в което се поглеждам отстрани.
Ефирна сянка. Синкава следа,
белязала дълбоко същността ми.
Неистово покълва тишина,
съизмерима с по-същинска цялост.
Гласът ти - тих акорд на виртоуз,
невидимо по вените ми плъзва.
Познат рефрен. Изгубен послеслов
във думи, от които се възкръсва.
Завинаги е толкова обречено.
Улавям миг. И тръгвам по вода.
Луната - разпиляна на парчета,
през ситото на моята сълза.
Пресявам през сълзата си звезди.
А ти си скрит в ръба на огледалото,
в което се поглеждам отстрани.
Ефирна сянка. Синкава следа,
белязала дълбоко същността ми.
Неистово покълва тишина,
съизмерима с по-същинска цялост.
Гласът ти - тих акорд на виртоуз,
невидимо по вените ми плъзва.
Познат рефрен. Изгубен послеслов
във думи, от които се възкръсва.
Завинаги е толкова обречено.
Улавям миг. И тръгвам по вода.
Луната - разпиляна на парчета,
през ситото на моята сълза.
© Бистра Малинова All rights reserved.
