14 мая 2007 г., 23:28

завинаги твоя

Поэзия

1.2K 0 15

Глезените ми обхващаш
здраво.
Нагоре продължаваш
бавно
или спускам се надолу
плавно...
Посоката е без значение –
важно е усещането
за прегръдката ти силна
и поглъщаща.
Оставяш ме без дъх,
но ти не спирай –
продължавай...
В обятията ти се задушавам
и изтръпвам...
Прегръщаш ме,
притискаш и обсебваш...
Как боли...
Желаеш ме единствено за себе си,
нали...
Не спирай...
Да,
само твоя ще съм...
Още миг...
И –
студ,
мрак,
тишина...

Твоя съм,
завинаги твоя,
плаващ пясъко.
Да...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Laska (Ласка Александрова)

Благодаря ви!

2007-05-28T22:25:20+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Прекрасен стих, неочакван край, много еротика, и много болка и отчаяние.
Поздрови от мен и естествено 6

2007-05-26T18:56:38+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Благодаря за отзивите!

2007-05-18T21:33:02+03:00
Magnoliq (Маги)

Много тъжно ми звучи... Смирено...

"Оставяш ме без дъх,
но ти не спирай –
продължавай..."

2007-05-15T18:28:14+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Браво! И за началото, за средата и ... за финала! Браво!

2007-05-15T18:18:18+03:00