19 нояб. 2007 г., 18:17

Завист 

  Поэзия
637 0 1

Отново се  опитваш да ме смачкаш,

да ме изтриеш от лицето на земята.

Да ме погубиш нейде в тълпата.

Светица скромна и добра,

жената с твърдата ръка.

Жената с многото мъже

(разбили нейното сърце).

И благородна е била,

не злословела на никой зад гърба.

А после пак ще се разплачеш ти като сираче,

на онеправданите другарче.

Но стига вече, престани!

Толкоз подла не бъди!

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??