Отново се опитваш да ме смачкаш,
да ме изтриеш от лицето на земята.
Да ме погубиш нейде в тълпата.
Светица скромна и добра,
жената с твърдата ръка.
Жената с многото мъже
(разбили нейното сърце).
И благородна е била,
не злословела на никой зад гърба.
А после пак ще се разплачеш ти като сираче,
на онеправданите другарче.
Но стига вече, престани!
Толкоз подла не бъди!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
