Отново се опитваш да ме смачкаш,
да ме изтриеш от лицето на земята.
Да ме погубиш нейде в тълпата.
Светица скромна и добра,
жената с твърдата ръка.
Жената с многото мъже
(разбили нейното сърце).
И благородна е била,
не злословела на никой зад гърба.
А после пак ще се разплачеш ти като сираче,
на онеправданите другарче.
Но стига вече, престани!
Толкоз подла не бъди!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
