Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
Nov 19, 2007, 6:17 PM

Завист 

  Poetry
568 0 1

Отново се  опитваш да ме смачкаш,

да ме изтриеш от лицето на земята.

Да ме погубиш нейде в тълпата.

Светица скромна и добра,

жената с твърдата ръка.

Жената с многото мъже

(разбили нейното сърце).

И благородна е била,

не злословела на никой зад гърба.

А после пак ще се разплачеш ти като сираче,

на онеправданите другарче.

Но стига вече, престани!

Толкоз подла не бъди!

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??