Завист
Отново се опитваш да ме смачкаш,
да ме изтриеш от лицето на земята.
Да ме погубиш нейде в тълпата.
Светица скромна и добра,
жената с твърдата ръка.
Жената с многото мъже
(разбили нейното сърце).
И благородна е била,
не злословела на никой зад гърба.
А после пак ще се разплачеш ти като сираче,
на онеправданите другарче.
Но стига вече, престани!
Толкоз подла не бъди!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados
