Завист

19 nov 2007, 18:17

Poesía

569 0 1

Отново се опитваш да ме смачкаш,

да ме изтриеш от лицето на земята.

Да ме погубиш нейде в тълпата.

Светица скромна и добра,

жената с твърдата ръка.

Жената с многото мъже

(разбили нейното сърце).

И благородна е била,

не злословела на никой зад гърба.

А после пак ще се разплачеш ти като сираче,

на онеправданите другарче.

Но стига вече, престани!

Толкоз подла не бъди!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.