Завист
Отново се опитваш да ме смачкаш,
да ме изтриеш от лицето на земята.
Да ме погубиш нейде в тълпата.
Светица скромна и добра,
жената с твърдата ръка.
Жената с многото мъже
(разбили нейното сърце).
И благородна е била,
не злословела на никой зад гърба.
А после пак ще се разплачеш ти като сираче,
на онеправданите другарче.
Но стига вече, престани!
Толкоз подла не бъди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
