8 апр. 2010 г., 14:29

Завист и болка

635 0 0

Седя и си спомням за отминалите дни,

за твоите измами и лъжи...

О, ако знаеш само как боли,

когато си помисля, че с другата си ти.

Другата е там, където аз още мечтая да бъда,

но тази мечта никога не ще се сбъдне.

Завиждам ù за това, че гали косите ти,

които аз доскоро галех.

Боли като си представя как целува устните ти

и отново ме обзема завист.

Помня всяка твоя дума и целувка,

помня колко заедно мечтахме

и накрая всичко рухна... Всичките мечти си пропиляхме.

Тя върви до теб сега,

а аз седя и плача сама.

Кажи ми, как да преодолея

болката, че ти си с нея?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...