Завръщане
Завръщам се.
След толкова години
стоя пред бащината си врата...
Излез и посрещни ме,
аз съм същата -
непрокопсаната твоя дъщеря.
Като низ от стъклени капчуци
търкулнаха се толкова лета...
Излез и посрещни ме,
аз съм същата -
непрокопсаната дъщеря.
Дойдох за малко,
само да те видя.
Да върна си дълга.
Навярно помниш,
преди двадесет години
отпрати ме през таз врата.
Дойдох миг само да поседна,
да ти разкажа как се борих,
как успях,
как без криле и благословия,
над тъмни пропасти летях.
Дойдох, но не да се изплача
и не присъда да ти дам.
Дойдох да си припомня бащината къща
и свойта прошка да ти дам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
