Завръщане
Завръщане
Тревясват в двора старите парчета
от бабината стомна за вода.
Белосаната къща под небето
привела е като че ли глава.
На прага няма кой да ме посрещне.
И да ми каже мила дума...
А птиците донасят отдалече ехо,
че баба моя стон е чула...
Мълчат затворени кепенците
и вятърът забързва покрай тях.
До кладенeца се търкалят менците,
в които мляко е доила тя.
И пак се връщам в спомени...
Застанала усмихната насреща,
запретнала над лакътя ръкавите,
тя мята хляб в пещта гореща.
А после в кърпа от кенар завива.
И слага във чинийка масълце...
И лучена глава, във дланите претрила...
Поканва ме да хапна - от сърце!
От пъстрата градинка тя откъсва
латинка, маргаритка и лале.
Прегръща ме и ме целува,
със опакото на ръката една сълза ще спре...
© Павлина Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Радвам се, че бях тук. Наистина е страхотно усещането, което ми подари стихът ти. Благодаря!
-
Наистина!
Колко са близки душите на хората...
Благодаря, Павли!!!* -
Мило ми стана и тъжно! Но ме сгря с бабината обич! Благодаря за линка, там при Криси, иначе щях да го пропусна! Боже, кога ли ще изчета всичко! Прелестен стих, Павли!
-
Всички си спомняме с обич за милите си, грижовни баби.
И аз днес имам посветено на моята баба и много плаках,
като го писах.С преклонение. -
много мил и вълнуващ стих
поздрав! -
!!!
Нежен, силен и носталгичен!
Браво! -
Носталгичен и много силен стих! Развълнува ме!
-
Милите ни спомени за баба, свята струна в душата ни- първата приказка , хлябът на баба- най -вкусния през живота ни,милото бабино обичане! Докосна и погали душата ми , мила Павлина, прекрасният ти стих.Пак ще прочета.С удоволствие.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
със опакото на ръката една сълза ще спре...
* * *
Скъпи, мили спомени... никога неизтляващи. Като живи въглени разгарят жаравата на незабравата.
Поздрав!